Цинкът е един от най-важните за човешкия организъм и здраве минерал. Той разполага с редица жизненоважни функции, подпомагащи общото състояние на тялото. Приемът му се свързва както с подпомагането на множество заболявания, така и за превенция на немалко на брой болести, включително и хронични. От съществено значение обаче е конкретната форма на цинк, която ще изберем било то за лечение, или за профилактика. Правилният избор е ключът към усвояването на възможно най-много от доказаните ползи на минерала. 

Какво представлява цинкът?

Цинкът е хранителен микроелемент със съществена роля за нормалното функциониране процесите в човешкото тяло. Той представлява есенциален минерал, участващ в редица ензимни реакции на организма. В човешкото тяло цинкът е градивен елемент на най-силните мускули. Високите концентрации на микроелемента са типични и за белите и червени кръвни клетки. Съдържание на цинк, също така, откриваме в ретината, черния дроб, трите дермални слоя на кожата, бъбреците и костите. Установено е, че мъжката сперма е богата на цинк, след което учените затвърждават позицията си за неговото значение за предпазването от туморни образувания в простатата. Междувременно изследователите са доказали, че някои части на тялото също секретират цинк. Това са панкреаса, слюнчестите жлези и дори клетките, вземащи отношение в активността на имунната система. 

Значението и ползите на цинка за човешкото здраве

Повече от съществено е значението на цинка за човешкото тяло и общото здраве, тъй като той представлява координатор за правилното протичане на редица биохимични процеси в организма. Цинкът е основен агент, поддържащ ензимните системи и клетките в тялото. Той дори взема съществена роля в клетъчното делене и в ДНК синтеза. 

Цинкът разполага имунорегулиращи и имуномодулиращи свойства. Те се дължат на функцията му да поддържа в оптимални граници естественото производство на цитокини в тялото. Самите цитокини са миниатюрни молекули, изпращащи сигнали при среща на организма с вирусни и бактериални патогени. Без такъв сигнал имунната система не може да реагира адекватно на атаката, а в последствие и бързо да се справи с нейния негативен ефект върху тялото. Но цинкът играе роля в способността на тялото да се лекува и съпротивлява не само когато атаката е от вирусен или бактериален характер. Той отключва защитните реакции на организма и при възпалителен процес, както и при наличие на силни алергени. Накратко, цинкът е важен защитен минерал, поддържащ собствените ни сили при болести или риск от такива. Дори заболяване да настъпи високите нива на цинк в тялото осигуряват по-бързо преминаване на симптомите. Ето защо той се предписва като помощно средство при настинка, грип и редица инфекциозни заболявания. 

С това не се изчерпват свойствата на цинка. Този минерал поддържа мозъчната дейност, като стимулира паметта и подобрява концентрацията. Цинкът е чудесен елемент за превенция на старческа деменция, както и при предразположеност към Болестта на Алцхайемр. Едновременно с това, минералът се смята и за чудесен приятел на диабетиците, тъй като регулира кръвната захар, но спомага и за поддържането на нормалния кръвопоток в тялото. Цинкът има и друга поддържаща функция за сърдечно-съдовата система. Той защитава сърцето, намалява стойностите на лошия холестерол и на триглицеридите, отговорни за повечето видове съдови нарушения. 

Ролята на цинка за очното здраве се свързва с неговото наличие в ретината, тоест той намалява риска от изтъняване на ретината, но също така и от дегенерация на макулата. Цинкът се смята и за полов минерал, защото увеличава плодовитостта при мъжете, а също така и спомага за лечението на редица женски гинекологични заболявания. Минералът има съществена роля в предпазването на черния дроб от натрупването на токсини. Всъщност той се смята не само за важен кофактор в човешката ензимна дейност, но и за мощен антиоксидант. Като такъв цинкът спомага за предотвратяване на оксидативния стрес в клетките, а също така и забавя естественото стареене. Цинкът има важна роля за поддържането на здрава кожа, коса и нокти, балансира хормоните, ускорява заздравяването на рани и работи срещу хроничната умора. 

Дефицит на цинк в организма 

Липсата на достатъчно цинк в човешкия организъм е често срещано явление. Дефицит на цинк е рисков фактор за веганите и вегетарианците, хора, страдащи от нарушения в нормалното храносмилане, при тежък алкохолизъм, при напреднала възраст и други. Ето защо медицинските специалисти препоръчват допълнителен прием на цинк. Такъв може да се осигури главно чрез специализирани хранителни добавки, но също така и посредством консумацията на храни, богати на цинк. Такива са стридите, повечето видове червено месо, но най-вече говеждото, редица бобови продукти като леща, боб и нахут, а също така и някои семена и ядки (например, конопено семе, тиквени семки, овес, фъстъци, кашу и бадеми) и пълномаслените млечни продукти, особено сирената от типа на чедър и бри. Последните проучвания сочат, че дори черният шоколад е богат на цинк. 

Важно е да уточним, че консумацията на храни, съдържащи цинк, не винаги е достатъчна, за да си го набавим в достатъчни количества. Подобна диета е подходяща за профилактика и превенция, но и не за помощно лечение или дори при установен дефицит на цинк. Липсата на достатъчно цинк в тялото се разпознава по следните симптоми: диария, драстично отслабване и липса на апетит, бавно зарастване на раните, хронична умора, намалени сетива за мирис и вкус, а дори и сериозни язви (вътрешни и външни). 

Дефицитът на цинк най-често се дължи на една от следните две причини – проблеми с неговото усвояване от организма и скоростната му загуба. И за двете хипотези следва да се вземе на предвид факта, че цинкът съществува в тялото, зависейки от редица други микро- и макроелементи. Така например, редица хранителни продукти с растителен произход намаляват степента на усвояемост на цинка. От друга страна, при повишени нива на други важни минерали в тялото цинкът губи своята сила и количество. Такива са калцият, медът и желязото. Има и немалко болестни състояния, които сами по себе си водят до дефицит на цинк в организма. Такива са панекреатична недостатъчност, цистичната фиброза или дори високата киселинност в стомаха, както и при изтощение в следствие на продължителна физическа активност, бъбречни нарушения, различни възпалителни процеси, треска и злоупотреба с алкохол. Някои автори са на мнение, че при честа еякулация също може да се получи дефицит на цинк.

Съществуват научни становища, които разделят дефицита на цинк на два вида – тежка и умерена форма. Умерената форма обикновено се дължи на неправилна хранителна диета. Тя обаче изобщо не бива да бъде подценявана, тъй като би могла да доведе до редица здравословни проблеми и усложнения. Така например, дефицит на цинк за новородените може да доведе до забавяне в растежа, а при подрастващите и младите – до тежка хронична диария. Според вирусолозите постоянните ниски нива на цинк в тялото са причина за често стигане до усложнения при среща с бактерии, грип и дори обикновена настинка. Такива пациенти обикновено развиват усложнения като пневмония и бронхит. Цинкът има съществено значение за когнитивните умения и мозъчната активност при малките. Ето защо, ако в детството има недостиг на цинк, в бъдеще съществува риск от неврологични и мозъчни нарушения, докато при липса на цинк по време на бременност е възможен негативен ефект върху развитието на мозъка на зародиша. 

Тежката форма на дефицит на цинк не е толкова често срещана. Обикновено тя се свързва с генетичното състояние ентеропатичен акродерматит. При него има нарушение в метаболните процеси, свързани с правилното усвояване на цинк. Най-често усложнения при това състояние са косопад, намалена имунна система, системни кожни заболявания, увредена нервна система, еректилна дисфункция и други. 

При наличие на дефицит на цинк в тялото, както и за справяне със заболявания, чието лечение се ускорява и подпомага с този жизненоважен минерал, е повече от задължително не само да се приема хранителна добавка с цинк, но и да се избере най-добрата за целта форма. А в науката и практиката се срещат не една или две форми на цинк. В много случаи потребителите дори не осъзнават от какво съществено значение е да се избере правилната. 

Видове цинк. Познати в науката форми на цинк. 

В практиката медицинските специалисти говорят за много на брой различни форми на минерала цинк. Ще разкажем накратко за някои от основните сред тях, защото акцентът ни в този материал е по-скоро един конкретен вид цинк, а именно цинк бисглицинат, заслужаващ повече внимание и подробно описание. 

Цинков сулфат. Дълго време той се смяташе за най-добрата форма на есенциалния минерал, но в последствие бе изместен от друг, а именно цинк бисглицинат. Цинковият сулфат практически се получава от основната форма на цинк, но е разреден със сярна киселина. Освен това, той е вид нехелтирана форма на цинк, тоест усвояемостта му в организма е значително по-ниска по степен в сравнение с тази на хелтираните алтернативи. 

Цинков пиколинат. Той е една от най-популярните, но и най-евтините форми на цинк. Все пак, не и най-препоръчителната такава. Цинковият пиколинат е комбинация от цинк и пиколонова киселина. Неефективността му се състои главно във факта, че съдържанието на цинк в него е едва 20%. 

Цинк глюконат. Тази форма представлява миск от цинкова сол и глюконова киселина. Въпреки че е широко популярна в индустрията с хранителни добавки, последните проучвания в областта я отхвърлят поради ниската й степен на усвояемост от оранизма. 

Цинков цитрат. Той е с доста високо съдържание на естествената форма на цинк и е водоразтворим. В изследване на немския учен Рита Вегмюлер става ясно, че тази форма на цинк е добре усвояема от организма и може да се конкурира с всички, описани до тук. Изследването й е обаче е от 2014-та, а години по-късно експерти установяват далеч по-практична, надеждна и ефикасна форма на цинк. Става въпрос за цинк бисглицинат, която днес се смята за най-доброто от щанда с хранителни добавки, богати на цинк. 

Какво е цинк бисглицинат и какво е предимството му пред останалите форми на цинк?

Цинк бисглицинат е вид хелатирана форма на минерала цинк. Хелатираните форми по принцип са за предпочитане, тъй като специфичните им структури преминават по-лесно, а и невредими през киселинна среда на стомаха, както и през червата. Това е и първата причина цинк бисглицинат да е предпочитаният вид цинк. 

От друга страна, за да се усвои правилно от организма, както вече споменахме, цинкът има нужда да се свърже с други важни микроелементи. Според учените за предпочитане е това да са специфични аминокиселини. Твърди се, че свързвайки се с глицин, цинкът се усвоява напълно. Цинковата форма бисглицинит разполага с две молекули глицин, което допълнително засилва неговата ефикасност. Съединявайки се с тях, този вид цинк не влиза в противоречие с други минерали, участващи в обмяната на веществата. На практика, цинк бисглицинат се усвоява лесно от тялото дори когато има високи количества на калций, желязо и мед. 

Нещо повече, тази форма на цинк е изцяло органична, от което се извличат и допълнителното й предимство, а именно да бъде безвредна и щадяща за организма. Трябва да споменем и, че по начало биологичните форми, каквато е и цинк бисглицинат, са с по-висока бионаличност от неорганичните алтернативи, което пък е плюс и за фармацевтичната индустрия и нейната производителност. 

В скорошно проучване 12 доброволци приемат в началото цинк глюконат, а след това цинк бисглицинат. След направените измервания на стойността на цинк през първия и през втория период, се установява по безспорен път доминиращата роля на цинк бисглицинат. Тя осигурява 43% по-високо наличие в кръвта в сравнение с цинк бисглицинат. В друго проучване се измерва и количеството цинк в червените кръвни телца. При прием на цинков оксид или цинков пиколинат не се наблюдава почти никакво завишаване на цинка в червените кръвни телца. От друга страна, при прием на цинков бисглицинат такова завишаване се появява само 4 часа след неговия прием. 

Доказано е, че колкото по-голямо количество минерал абсорбирате в кръвта си, толкова по-малко количество от него се озовава в изпражненията, тоест толкова по-голяма става възможността той да върши работата си в тялото ви. Това е демонстрирано в проучване на минералните разлики в изпълнение на физически упражнения и натоварване на тялото. В едно двойно свързано, плацебо-контролирано проучване се разглежда ефектът на три различни протокола при 42 аеробно годни жени (на възраст 18-30 години). Аеробната годност беше тествана преди и след един месец от три протокола за тестване: при първия се тестват 36 mg желязо (като железен сулфат), 15 mg цинк (като цинков глюконат), 2 mg мед (като меден глюконат), 2 грама карнитин и 400 mg фосфатидилсерин; при втория 36 mg желязо (като железен бисглицинат), 15 mg цинк (като цинков бисглицинат), 2 mg мед (като меден бисглицинат), 2 грама карнитин (като Carnipure) и 400 mg фосфатидилсерин; и при третия –  плацебо царевично нишесте. Единствените разлики между тестовия материал в групи 1 и 2 са разликите в минералните форми – група 2 приема всички минерални хелати като бисглицинати. След един месец на тестовите протоколи, жените от групата, които са приемали бисглицинат хелатни минерали, показват значително намалено време за пробег от 3 мили и значително по-голямо разстояние от 25 минути на стационарно колело в сравнение с изходното ниво (преди вземане на добавките) и в сравнение с другите две групи. В повечето случаи, колкото по-добре се абсорбира даден минерал, толкова по-малко са страничните ефекти, които често са стомашно-чревни симптоми като запек или диария. В случая на цинк, независимо от формата му, най-добре е да го приемате с храна, защото цинкът е известен с това, че причинява гадене на празен стомах. Цинковият бисглицинат обаче се понася доста добре и на празен стомах, с което се затвърждава неговата висока толерантност. 

Тази статия е написана с информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме обаче всеки от читателите си да се консултира с медицинско лице, преди да предприеме каквато и да е терапия с каквато и да е форма на цинк, включително и на по-ефикасната такава цинк бисглицинат. 

Литература

1. https://www.healthline.com/health/zinc-deficiency#risk-factors

2. https://www.healthline.com/nutrition/zinc-supplements#_noHeaderPrefixedContent

3. Zinc absorption by young adults from supplemental zinc citrate is comparable with that from zinc gluconate and higher than from zinc oxide Rita Wegmüller

4. https://ods.od.nih.gov/factsheets/Zinc-Consumer/

5. Jarosz M, Olber M, Wyszogrodzka G, et al. Antioxidant . . . effects of zinc. Zinc-dependent NF-κB signaling. Inflammopharmacology 2017;25(1):11-24.

6. Haase H, Rink L. The immune system and the impact of zinc during aging. Immun Ageing 2009;6:9.

7. Barrie S, Wright J, Pizzorno J, et al. Comparative absorption of zinc picolinate, zinc citrate and zinc gluconate in humans. Agents Actions 1987;21(1-2):223-228.

НИКАКВИ ЧАСТИ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНИ БЕЗ ИЗРИЧНОТО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ НА ИЗДАТЕЛЯ!