Какво представлява кверцетинът?

Кверцетинът e флавоноид, който можем да открием в плодовете и зеленчуците. Името му се използва от далечната 1857 година и произлиза от quercetum – дъбова гора.

Уникалните му свойства, способстват за подобряване на умственото и физическо състояние, и намаляват риска от инфекция. Ползите му включват цялостното здраве и устойчивост към болести, включително антиканцерогенни, противовъзпалителни, антивирусни, антиоксидантни и психостимулиращи дейности, способността да инхибират липидна пероксидация, тромбоцитна агрегация и пропускливост на капилярите и за стимулиране на митохондриална биогенеза. 

Хранителни източници на кверцетин

Флавонолите от кверцетинов тип (предимно като кверцетинови гликозиди) са широко срещани в растенията и в различни храни, включително ябълки, каперси, грозде, лук шалот, чай и домати, а също и в много семена, ядки, цветя, кори и листа. Кверцетинът се среща и в растения, които се използват в медицината като гинко билоба, жълт кантарион и канадски черен бъз. В червения лук, най-висока е концентрацията в частта най-близо до корена.  Проучване е установило, че в органично отглежданите домати има 79% повече кверцетин от химически отглежданите такива. Той присъства и в различните видове мед от различни растителни източници . Най-висока е концентрацията (234 mg / 100 g) в порция каперси (сурови), а най-ниска ( 2 mg / 100 g ) в черния или зелен чай.

Ползи за здравето

Флавоноидите значително подобряват реакцията на организма към неблагоприятни фактори на околната среда и други биологични заплахи. При провеждане на експерименти кверцетинът постоянно показва най-висока активност сред всички флавоноиди и следователно е най-ефективен, когато тялото трябва да се бори с високи нива на стрес. Ето и някои от ползите за здравето:

• Участва в защитата на клетките

Кверцетинът буквално действа като „превключвател“, активирайки полезните клетъчни механизми (например ускорявайки възстановяването на клетките), като същевременно забавя други процеси, предпазвайки клетките от увреждане или инфекция.

• Указва мощно антиоксидантно действие

Кверцетинът притежава антиоксидантни свойства и укрепва основаната на ферменти система за защита на организма от оксиданти. По този начин поддържа тялото по време на биологичен стрес (активиране на имунитет, възпаление или алергии).

• Намалява възпалението

Кверцетинът инхибира синтеза и освобождаването на съединения, които са медиатори на възпалението. Тези съединения затрудняват организма при справянето му с възпалението.

• Укрепва имунитета

Кверцетинът може да помогне за укрепване на имунната система в борбата ѝ срещу респираторни заболявания. Напоследък получава повишено внимание поради въздействието си върху имунитета и способността да повишава вътреклетъчните нива на цинк в йонизирана форма. В свободно йонно състояние цинкът инхибира ензима използван от вирусите по време на репликация в човешките клетки, той улеснява навлизането на цинк в йонизирана форма в клетките, използвайки специални вещества, наречени йонофори.

Клинични проучвания за ефекта на кверцетина върху спортните постижения и имунитета

Една от най-изследваните употреби на кверцетин е в подкрепа и подобряване на спортните постижения.

В над дузина клинични проучвания кверцетинът показва ефект върху подобряване на спортните постижения. В проучване проведено с 11 професионални спортисти от мъжки пол, след шестседмичен прием на кверцетин (1000 mg на ден), времето за 30 км бягане се подобрило с 3,1%. Дори този малък процент може да бъде много важен за професионалните спортисти.

Кверцетинът има редица полезни свойства, които влияят върху работата на левкоцитите, и е в състояние да защити тялото до известна степен от инфекции на горните дихателни пътища. Той може да стимулира притока на левкоцити към онези области на тялото, където са необходими, и да подобри способността им да унищожават чужди молекули. Кверцетинът намалява податливостта на човешките клетки към инфекции от различни видове вируси, както и намалява възпроизводимостта на вируса чрез въздействие върху различните му механизми. 

Зад това изненадващо откритие се крие проучване проведено с 1002 души на възраст от 18 до 85 години. Целта на проучването е да се измери ефектът от две дози кверцетин (500 и 1000 mg на ден) върху симптомите на настинка или инфекция на горните дихателни пътища в сравнение с плацебо.

Участниците приемали добавката в продължение на 12 седмици и описвали ежедневно симптомите на инфекция на горните дихателни пътища, ако има такива. При сравняване на резултатите между групите е установено, че при участници над 40 години, които считат физическото си състояние за добро, приема на 1000 mg кверцетин на ден е свързан с 36% намаляване на симптомите на инфекция на горните дихателни пътища и 31% намаляване на продължителността на заболяването в сравнение с подобна плацебо група.

Тези резултати показват, че доза от 1000 mg кверцетин на ден може да има благоприятен ефект върху имунната система.  

Кверцетин и синергията му с цинк и витамин С

В своето свободно йонно състояние цинкът е способен да инхибира репликацията на редица вируси. Много вируси, когато заразяват клетките, вмъкват част от генетичния си код, след което репликазният ензим осигурява репликацията на вируса. Цинкът е в състояние да блокира ензимната репликация, като по този начин спира възпроизводството и разпространението на вируса. Това е една от причините цинкът често да се препоръчва при настинки.

За да може обаче цинкът да потисне вирусната репликация, са необходими йонофори - специални вещества, които осигуряват преминаването на йони през клетъчната мембрана. Кверцетинът е в състояние да действа като цинков йонофор, като по този начин повишава нивото на цинка в йонизирана форма в клетките и блокира вирусната репродукция. Това свойство на кверцетина може да обясни по-ниската честота на инфекции на горните дихателни пътища.

Кверцетинът взаимодейства и с витамин С. Когато витамин С и кверцетин се използват заедно техните имуномодулиращи и антивирусни свойства се допълват взаимно и са по-ефективни, отколкото когато се използват отделно.

Витамин С участва в производството на активен кверцетин в организма. Когато антиоксидантът неутрализира свободните радикали, той се превръща в неактивна форма. Витамин С може да върне кверцетина в активната му форма, ето защо е наложително да поддържате адекватни нива на витамин С във вашата диета, включително чрез добавки.

Съвременните изследвания потвърждават, че диетата, обогатена с кверцетин, може да бъде ефективно средство за потискане активността на процесите на канцерогенеза и оксидативен стрес в човешкото тяло. Кверцетинът има антиоксидантни свойства, както и антипролиферативни и проапоптотични ефекти върху туморните клетки, докато прооксидантните свойства на кверцетина се проявяват само в условия на намаляване на нивото на вътреклетъчния глутатион.

Дори ниските концентрации на кверцетин насърчават активирането на глутатионната антиоксидантна система, докато високите му концентрации могат да доведат до евентуална апоптоза на туморните клетки. В допълнение към антиоксидантните свойства, кверцетинът има способността да регулира клетъчния цикъл чрез моделиране на някои протеини, а също така е възможно да помогне за възтановяването на функцията на туморния супресорен протеин р53, като същевременно не засяга здравите клетки и не нарушава техния клетъчен цикъл. Тази селективност на кверцетина го прави обещаващ агент за последващи изследвания при разработването на нови антиоксидантни лекарства и химиотерапевтични протоколи в онкологията.

Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар.

НИКАКВИ ЧАСТИ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНИ БЕЗ ИЗРИЧНОТО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ НА ИЗДАТЕЛЯ!

Литература:

1. Fischer, C.; Speth, V.; Fleig-Eberenz, S.; Neuhaus, G. Induction of zygotic polyembryos in wheat: Influence

of Auxin Polar Transport. Plant Cell 1997, 9, 1767–1780. [CrossRef] [PubMed]

1. Davis, J.M.; Murphy, E.A.; Carmichael, M.D. Effects of the dietary flavonoid quercetin upon performance

and health. Curr. Sports Med. Rep. 2009, 8, 206–213. [CrossRef] [PubMed]

1.  Aguirre, L.; Arias, N.; Macarulla, M.T.; Gracia, A.; Portillo, M.P. Beneficial effects of quercetin on obesity

and diabetes. Open Nutraceuticals J. 2011, 4, 189–198.

1.  Ross, J.A.; Kasum, C.M. Dietary flavonoids: Bioavailability, metabolic effects, and safety. Annu. Rev. Nutr.

2002, 22, 19–34. [CrossRef] [PubMed]

1.  Hollman, P.C.; Bijsman, M.N.; van Gameren, Y.; Cnossen, E.P.; de Vries, J.H.; Katan, M.B. The sugar moiety

is a major determinant of the absorption of dietary flavonoid glycosides in man. Free Radic. Res. 1999, 31,

569–573. [CrossRef] [PubMed]

         6. Häkkinen, S.H.; Kärenlampi, S.O.; Heinonen, I.M.; Mykkänen, H.M.; Törrönen, A.R. Content of the flavonols

quercetin, myricetin, and kaempferol in 25 edible berries. J. Agric. Food Chem. 1999, 47, 2274–2279. [CrossRef]

[PubMed]

1. Williamson, G.; Manach, C. Bioavailability and bioefficacy of polyphenols in humans. II. Review of

93 intervention studies. Am. J. Clin. Nutr. 2005, 81 (Suppl. S1), 243S–255S. [PubMed]

1.  Wiczkowski, W.; Romaszko, J.; Bucinski, A.; Szawara-Nowak, D.; Honke, J.; Zielinski, H.; Piskula, M.K.

Quercetin from shallots (Allium cepa L. var. aggregatum) is more bioavailable than its glucosides. J. Nutr.

2008, 138, 885–888. [PubMed]

1.  Smith, C.; Lombard, K.A.; Peffley, E.B.; Liu, W. Genetic analysis of quercetin in onion (Allium cepa L.)

Lady Raider. Tex. J. Agric. Natl. Resour. 2003, 16, 24–28.

1.  Mitchell, A.E.; Hong, Y.J.; Koh, E.; Barrett, D.M.; Bryant, D.E.; Denison, R.F.; Kaffka, S. Ten-year comparison of

the influence of organic and conventional crop management practices on the content of flavonoids in tomatoes.

J. Agric. Food Chem. 2007, 55, 6154–6159. [CrossRef] [PubMed]

        11.   Petrus, K.; Schwartz, H.; Sontag, G. Analysis of flavonoids in honey by HPLC coupled with coulometric

electrode array detection and electrospray ionization mass spectrometry. Anal. Bioanal. Chem. 2011, 400,

2555–2563. [CrossRef] [PubMed]

        12.  Bhagwat, S.; Haytowits, D.B.; Holden, J.M. USDA Database for the Flavonoid Content of Selected Foods, Release 3;

U.S. Department of Agriculture: Beltsville, MD, USA, 2011.

1. MacRae HS, Mefferd KM. Dietary antioxidant supplementation combined with quercetin improves cycling time trial performance. Int J Sport Nutr Exerc Metab. 2006;16(4):405-419.
2. Li Y, Yao J, Han C, et al. Quercetin, Inflammation and Immunity. Nutrients. 2016;8(3):167.
3. Nieman DC, Henson DA, Gross SJ, et al. Quercetin reduces illness but not immune perturbations after intensive exercise.  Med Sci Sports Exerc  2007;39;1561–1569.
4. Heinz SA, Henson DA, Austin MD, et al. Quercetin supplementation and upper respiratory tract infection: a randomized community clinical trial.  Pharmacol Res  2010;62:237–242.
5. Dabbagh-Bazarbachi H, Clergeaud G, Quesada IM, et al. Zinc ionophore activity of quercetin and epigallocatechin-gallate: from Hepa 1-6 cells to a liposome model. J Agric Food Chem. 2014 Aug 13;62(32):8085-93.