Витамин Д2 и витамин Д3 са най-често срещаните и популярни форми на витамин Д. След като се приемат в човешкия организъм те се разлагат до веществото калцифедиол, който на практика е необходимата форма на витамин Д да циркулира в кръвния поток и да се усвои максимално пълноценно от организма. В много проучвания от последното десетилетие се споменава, че витамин Д3 е по-добрата форма от витамин Д2, защото се усвоява в по-голяма пълнота. Ето защо при дефицит на витамин Д се препоръчва именно хранителна добавка с витамин Д3, както и консумация на продукти с животински произход. Причината е, че формата Д3 се среща е с животински произход, а Д2 – с растителен. 

Нещо повече – приемът на витамин Д3 се налага и от факта, че по-често се среща дефицит на Д3, отколкото на Д2 в организма. А недостиг на витамин Д3 води до сериозни здравословни рискове, включително нарушения в костната плътност на скелета и риск от остеопороза, рахит при децата, диабет 2, високо кръвно налягане, имунен дефицит и дори ракови образувания. 

В проучване от 2012-та година Антонио Антико, Марилина Тампоя, Ренето Тоцоли и други италиански учени установяват и допълнително медицинско усложнение в случай на недостиг на витамин Д3. С това си изследване те правят истински пробив във се още събуждащите спорове, непълни изводи и необходимост от допълнителни анализи автоимунни заболявания. Италианският екип установяват, че една от причините за развитие на автоимунно заболяване може да бъде именно невъзможност на тялото да усвоява витамин Д3. Нещо повече – в заключителната си експертна оценка на проучването д-р Антонио Антико дава мнение, че допълнителният прием на витамин Д3 може значително да промени хода на лечение на някои автоимунни заболявания. 

Нека разгледаме по-подробно и самото италианско проучване. В началото учените започват с детайлен преглед на всички издавани медицински статии в периода 1973-2011 година, съдържащи информация със следните термини: „витамин D“; "автоимунно заболяване"; "автоимунитет"; "ревматоиден артрит"; "системен лупус еритематозус"; "склеродерма"; "системна склероза"; "диабет тип 1"; "множествена склероза"; и "недиференцирано заболяване на съединителната тъкан". След това екипът на д-р Антико прави систематичен преглед на 219 статии, отнасящи се до напречни данни за: нива на витамин D и автоимунни заболявания; интервенционни данни за добавки с витамин D при автоимунни заболявания; проспективни данни, свързващи нивото или приема на витамин D с риска от автоимунно заболяване. След направените анализи италианските учени стигат до следните резултати и изводи: основните, генетичните и епидемиологичните проучвания показват потенциална роля на витамин D в превенцията на автоимунни заболявания. В изследването се установява, че хиповитаминоза (дефицит) на витамин Д3 при генетично предразположени пациенти може да компрометира регулациятата на дендритните клетки, на регулаторните Т-лимфоцити и на Th1 клетките. Проучванията показват, че спад в нивата на D (до <30 ng/mL и повече) присъстват в значителен процент не само при пациенти с автоимунно заболяване, но също и при здрави индивиди (30-77%) и водят до влошаване на симптоматиката, докато генетичните изследвания свързват полиморфизма на витамин D рецепторите с различни автоимунни заболявания. 

На какво се дължи връзката между витамин Д3 и автоимунните заболявания?

Основно свързваме витамин Д с костната система и в действителност, той има ключова роля в калциевата хомеостаза и по този начин осигурява важна подкрепа за растежа на костите, като подпомага минерализацията на колагеновия матрикс. Витамин D обаче изпълнява и различни имуномодулиращи, противовъзпалителни, антиоксидантни и антифибротични действия, поради което и може да бъде и тайната съставка за превенция и профилактика на автоимунните заболявания. Сами по себе си те представляват резултат от анормално активиране на имунната система, при което имунният отговор е насочен срещу безобидни собствени антигени. 

Витамин D има пряка връзка с патофизиологията на автоимунните заболявания, защото участва в много биологични процеси, които регулират имунните отговори. Има нарастващ интерес към възможни имуномодулиращи ефекти на витамин D, тъй като VDR (рецепторът) на ядрения витамин D3. В медицината вече се правят и първите експериментални лечения с витамин Д3 при следните автоимунни заболявания: лупус, ревматоиден артрит и дори псориазис. Интересно е, че витамин D е необходим не само за развитието на естествени Т-клетки, убийците на провъзпалителнтие цитокини, (NKT), но също така увеличава производството на IL-4 и IFN-γ, имащи пряко отношение към евентуалните нарушения при автоимунитет. 

Това твърдение дава тласък на великобританските учени да установят над 200 вида гени в човешкото тяло, свързани с различни автоимунни заболявания, но и с количеството витамин Д3 в тялото. Поради прякото влияние на витамина срещу разрастването на провъзпалителните клетки в тялото бе направено дори епидемилогично проучване във връзка с неговия прием при множествена склероза склероза, тъй като то е едно от най-често срещаните провъзпалителни автоимунни заболявания. Китайски екип от учени, ръководен от Чен Йен Янг доказва, че множествена склероза е пряко свързана от една страна с нарушения синтез на витамин Д в кожата. Според тях приемът на витамин Д3 от пациенти с мозъчна склероза може значително да облекчи някои симптоми.  

И докато леченията на автоимунните заболявания с витамин Д3 са все още в експериментална фаза, все по-често практиците препоръчват при поставена диагноза на някои подобни състояния да се провежда редовна профилактика с Д3. Нещо повече – увеличава се и значително броят на научните изследвания, категорично доказващи връзката между дефицит на витамин Д3 и риска от автоимунитет. 

Любезно ви напомняме, че всички наши материали се изготвят с изцяло информативна цел и не целят да поставят диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират със специалисти, в случай че решат да третират автоимунно заболяване с витамин Д3.  В нормални дози, приемани според инструкциите на медицинско лице и производител на съответната хранителна добавка витамин Д3 може да се приема и за превенция при риск от автоимунно състояние. При всички случаи обсъждането на подобна профилактика и терапия е от особено значение да бъде съчетана с предварително мнение на лекар.  

Литература:

1. https://www.verywellhealth.com/vitamin-d3-5082500

2. Can supplementation with vitamin D reduce the risk or modify the course of autoimmune diseases? A systematic review of the literature Antonio Antico 1, Marilina Tampoia, Renato Tozzoli, Nicola Bizzaro

3. Epub 2019 Jul 16. Emerging role of vitamin D in autoimmune diseases: An update on evidence and therapeutic implications Giuseppe Murdaca 1, Alessandro Tonacci 2, Simone Negrini 3, Monica Greco 3, Matteo Borro 3, Francesco Puppo 3, Sebastiano Gangemi 4

4. The Implication of Vitamin D and Autoimmunity: a Comprehensive Review Chen-Yen Yang, Patrick S. C. Leung, Iannis E. Adamopoulos, and M. Eric Gershwinc

5. https://www.intechopen.com/chapters/69633

6. Vitamin D Resistance as a Possible Cause of Autoimmune Diseases: A Hypothesis Confirmed by a Therapeutic High-Dose Vitamin D Protocol Dirk Lemke, Rainer Johannes Klement, Felix Schweiger, Beatrix Schweiger and Jörg Spitz

7. https://www.medicalnewstoday.com/articles/vitamin-d-and-omega-3-supplements-found-to-reduce-autoimmune-disease-risk

НИКАКВИ ЧАСТИ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНИ БЕЗ ИЗРИЧНОТО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ НА ИЗДАТЕЛЯ!